На 10.05.2023 година, по повод 150 години от създаване на училище в Сатовча, бе организирана тематична среща на тема „Какво сътворихме заедно“, с гост-лектор - г-н Калоян Шишков – дългогодишен учител по философия, който представи модела за обучение по човешки права.

Разказ на г-н Калоян Шишков – „Какво включваше моделът за обучение по човешки права?“

1. Проект „Нови модели на гражданско поведение в българското училище“

Мисия: Екипът на проекта (който включваше учители, ученици, родители), съвместно с Училищното настоятелство и Клуба за ООН в училище да работи в полза на изграждащото се гражданско общество в България и за постигане на ефективни механизми за защита правата на човека.

Цели:

• Възпитаване на демократични ценностни ориентации у учениците от СУ Сатовча (от 2004 - до 2006 г. и СУ Абланица).
• Изграждане на модели на гражданско поведение на основа защита правата на човека.
Промяна на практики и политики в посока преодоляване на етническата и религиозна дискриминация, нетолерантност и неравнопоставеността в учебно-възпитателния процес.

Във финалната оценка на представителите на Фондация „Междуетническа инициатива по човешки права” с ръководител г-жа Людмила Драгоева, е записано „Главна заслуга на този проект е прилагането и практикуването на Модел по гражданско поведение, базиран в стандартите на Човешките права и споделян до голяма степен в училищната общност”, 2005 г.

2. Разработване на проекти.

Само чрез Клуба за ООН, са реализирани девет проекта от всички 44 спечелени проекта в нашето училище.

3. Обучителни семинари по човешки права с ученици, учители, директори, кметове и общински съветници и родители (повече от 150 на брой).

4. Организиране и провеждане на оригинални симулативни игри, с които „решавахме” значими обществено-политически проблеми – 4 проведени.

5. Регистриране на нарушени човешки права в училище (по идея на ученическите клубове във Велико Търново, Шумен и Хасково) и отработване на механизъм за тяхното решаване - започнахме от януари 2003 г.

5.1. Случаят „Айше“

„На първия обучителен семинар по човешки права (май 2003 г.) Айше, ученичка от седми клас заяви, че класният ръководител я бие. След 15 дни, по време на втория семинар добави, че класният ръководител пак се е опитал да я бие, но тя му отговорила, че няма право да и нанася побой“. Заради нея (и не само разбира се), по-късно променихме условието да приемаме нови членове - вместо от девети клас, започнахме да приемаме от седми клас. Това дете стана член на Клуба за ООН в девети клас, в единадесети клас беше избрана за Председател на Клуба. Успешно завърши висшето си образование. Днес това дете се казва Юлиана, от ромски произход е.

Защо Клубът за ООН в нашето училище регистрира случаи на нарушени права и считаме, че това е най-правилния път?

Когато има упражнено насилие върху дете, възможностите за реакция могат да бъдат следните:

5.2. Учителят, който е разбрал за случая (Законът за детето, както и Конвенцията за правата на детето го задължава) да отиде при директора на училището и да го разкаже (но той няма да направи това, опасявайки се директорът да не го сметне за доносник).

5.3. Учителят, получил информацията, лично да се срещне с класния ръководител и да постави въпроса пред него (това също няма да се случи от криворазбрана колегиалност или защото реакцията на класния ръководител може да бъде от рода на: „Кой си, за да ми държиш сметка? Ти не биеш ли?“).

5.4. Самото дете да се оплаче на директора на училището (това също няма да стане, защото детето изпитва страх и несигурност, смята, че няма да му повярват и лошите последствия могат да се стоварят върху него).

5.5. Детето станало жертва на насилие (ако случая е извън класната стая), да сподели пред съучениците си от мини клуба за ООН. Ако случаят е в класната стая, задължение на членовете на Мини клуба от съответния клас (от три до пет деца) да попълни формуляр на училищния Клуб за ООН, за да е сигурно, че формулярът и случаят ще стигнат там, където е нужно.

За нас, последният е най-правилният начин. Затова регистрираме случаи на нарушени човешки права, като за целта отработваме действащ механизъм за реагиране.

6. Работа с т.н. „трудни” деца, сираци и деца в риск, заведени на специален отчет - индивидуални срещи, срещи с родителите, детската педагогическа стая, комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.

7. Дебати „Спазването на човешките права в училище” - по метода на Де Боно „Мислене с шест шапки“ - за първи път м. декември 2004 г.

8. Ден на ученическото самоуправление - от 2006 г. до днес, вкл. 2023 г.

9. Съдействие за учредяване на Клубове за ООН в района на гр. Гоце Делчев: гр. Хаджидимово, Рибново, Гърмен, Абланица, Слащен и гр. Гоце Делчев и създаване на мрежа за контакти и обмяна на добри практики в училище.

10. Застъпнически кампании и приемане на правила за всеки час и по всеки учебен предмет:

1. Учителят трябва да си гледа професионално работата (онази работа, която осмисля живота му и прави професията призвание) и да обича децата.
2. Никой да не закъснява за час, както и учителят.
3. По всички теми, които се обсъждат, всеки да взема думата и учителят да работи с всички ученици.
4. Без телефони.
5. Без дъвки.
6. Всички пишат и работят в час и имат работни тетрадки.
7. Сътрудничене на учителя по време на час, сътрудничество на ръководството на училището от страна на учителите по всяко време.
8. Добра дисциплина и нормална обстановка за работа в класа.
9. Ученическа униформа.
10. Всички идват подготвени за час.

11. Участие в национални прояви: традиционно Дружеството за ООН всяка година организира поне по една национална симулативна игра за „решаване” на значими обществено-политически проблеми, в които ние участвахме с наши представители и роли на посланици. Във всички национални игри участвахме.

Участие в Национална конференция „Философия на училищното образование“ - 2011 г., Национална конференция „Гражданското образование - успехи и провали, поуки и възможности“, Силистра - март 2012 с доклади за нашия опит по гражданско образование.

На три пъти, считано от 2010 година, 2014 и 2018 г. участие в „Евроскола“ по 24 деца за един ден евродепутати. За осем години - три пъти. Колко училища в България това са го постигнали!

12. Дебати по метода на Де Боно – „Мислене с шест шапки“ на тема „Какво ми дава училището?“- март 2011 г.

13. Обучителни еднодневни семинари с 12-те класове за разработване на проекти, считано от 2007 г. до 2014 г. В Библиотеката на училището има повече от 70 проекта, разработени от ученици.

Какво се постига с един обучителен семинар?

• Участниците със сърцето и душата си възприемат разбирането, че само за това, че човек се е родил, представлява ценност.
• Човешките права са необходимост, потребност, а не лукс. Те затова се наричат универсални, защото са неотменими.
• Правата вървят с отговорности, задължения.
• Въпрос на чест и достойнство е всеки да знае своите права, да ги отстоява, но и да защитава правата на другите.
• Изучаването и прилагането на човешките права в училище осигурява равнопоставеност и качествено образование.
• Какви резултати постигахме с учениците?

Стремяхме се на осигурим Детското участие, да участват активно при решаване на училищни проблеми, възможности да мислят, спорят, да им бъде задоволявани по- висшите потребности, творческата изява, да говорят пред аудитория, работят в екип, да се социализират. Практикуваха съвременни примери на активно гражданско поведение и обществена ангажираност.

Радва ме факта, че вече 24 години дейността на Клуба за ООН, с координатор Мирослав Камберов продължава, Международната дейност на училището, в лицето на Райка Славчева, Маруся Ушева, Ивайло Селяшки продължава. Класиране на ученици на национални състезания, олимпиади, в конкретния случай по география, ученичката Сузи Дебърска с учител Биляна Хаджиева.

Мисля, ще се съгласите с мене, че за да бъдат постигнати положителни резултати с децата, Учителят трябва следва следните критерии:

• Да се стремим да даваме най- доброто от себе си като действащи учители.
• Професията да я приемаш като призвание;
• В интерес на децата;
• За доброто име на училището;

Прилагане на подхода на преподаване - „Какво трябва да знаят и могат учениците?“

Изказване на г-жа Гроздилова (учител, народен представител-2006 г.) след дебатите по метода на Де Боно - мислене с шест шапки „Чувствам се (не се чувствам) европеец, защото…“

“Уважаеми г-н Шишков, г-н Соколов, г-жо Директор, скъпи млади хора! Това тук, което съпреживях с вас, не се описва с думи! Изключително съм благодарна и изобщо не съжалявам, че отклоних всичките си ангажименти, за да бъда тук. Не песимисти (обръща се към децата, които представяха черната шапка), аз не ви вярвам, вие се чувствате европейци. Дори не бяхте искрени в своята отрицателност, защото дълбоко в себе си вие сте готови за европейското семейство.

Искам да благодаря на всички за това, което сте сътворили във вашето училище. Аз съм чувала много неща, но чак до такава степен не. Трябва да призная, че съм изключително впечатлена!

Нека на 24 май благодарите на своите учители за всичко онова, което правят за вас. Много е трудно в такова отдалечено място да създавате прекрасните условия за новостите в науката, за проектите, за които вие говорехте. За умението да ги правите и да привличате финансови ресурси, за изучаването на чужд език и за всичко онова, с което те скромно допринасят за това вие да се чувствате пълноправни членове на европейското семейство не от 01.01.2007 г., а от вчера.

Вярвайте ми, вие сте такива!“

Писмо на Даяна Кичева - член на Дружеството на ООН (на честването на 15 години Клуб за ООН Сатовча-гости ни бяха 12 младежи студенти от София))“ …Младите хора на Сатовча-истинско вдъхновени за всеки един от нас“

И вече съвсем накрая:

„Към нас, учителите, често се подхожда стереотипно от рода на „даскалите” са такива – постоянно искат пари, стиснати са, карат стари коли, не ходят на море и почивка, а „класната” е тази, която непрекъснато се кара и дава указания.

Българският учител е като всички нормални хора в България. Той е не само професионалист в работата си, каквито в моето училище са повечето учители, а и добър родител, човек, личност и гражданин – това съм написал в книгата “Един живот като учител и не само“ през 2014 година.

В същото време се получава един парадокс. Боготворим добрия лекар, шофьор, инженер, спортист, музикант, но за добрия учител никой нищо не казва. Обвиняваме другите, че не ги признават като личности.

А, ние самите учители признаваме ли, тачим ли авторитетите?

Училищното ръководство и педагогическият колектив изказват своите благодарности на г-н Калоян Шишков, като му пожелават много здраве, дълголетие, семейно благополучие и успех във всичките му дела.