От 23 – 27 април 2012 г. се проведе последната работна среща по проекта “Ти си това, с което се храниш”, финансиран от национална агенция Сократ, подпрограма Коменски.

Дори и времето разбираше, че това е последната среща на патрньорите и през цялото време на срещата валеше дъжд.

Екипът на проекта - учителите по чужди езици, заедно с директора на училището ни, както и четирима ученици прекарахме 5 незабравими дни в прочутата Белгия.

Домакините бяха направили програмата, така че максимално да можем да видим красотите на Брюксел още първия ден. Независимо от лошото време с чадъри в ръце, ние посетихме известни места и видяхме прочутата статуя на “Пикаещото момче” в центъра на Брюксел, катедрали, музеи и др.

След 5 часово разглеждане се качихме на влак и отпътувахме за град Варегем.

На другия ден облечени в тениски, изработени като продукт на проекта, бяхме топло посрещнати в училището на партньорите ни. Всяка страна партньор беше облечена в различен цвят тениски.

Учениците ни бяха настанени в приемни семейства. Те бяха пристигнали по-рано в училище и бяха вече в час. Посетиха различни учебни часове в зависимост от това в кой клас беше приемащото ги дете.

Посрещнати бяхме със слово на директора на училището, после поздравени от хора на училището. Станахме част от Тути – Фрути, хепънинг в училището, където срещу билетче можехме да си вземем безплатен плод.

Следобедното ни посещение продължи при кмета на град Варегем. След това разгледахме забележителностите на града, като много внимание домакините ни отделиха на мястото, където се състезават конете, тъй като град Варегем е град, в който конете са на голяма почит.

Посетихме още градовете Брюж /белгийската Венеция/ и Гент. В Брюж видяхме истински манастир и истински монахини, а в Гент посетихме биоферма, където дори ни нагостиха с пържени картофки.

В последния ден преди отпътуването ни отново прекарахме няколко часа в Брюксел, където посетихме Атомиума, едно уникално съоръжение на съвременното строителство. Монумент, построен за Експо'58, проектиран от Андре Уотъркейн. Той е 102 метра висок, с 9 стоманени сфери съединени така, че образуват модел на единична клетка от железен кристал, увеличен 165 милиарда пъти.

Въпреки, че времето беше студено ние чувствахме топлината от посрещането ни и непрекъснатите грижи от страна на партньорите ни.

Отново се удивихме на красотата, чистотата и спокойствието, което се чувства в чужбина. Видяхме усмихнати лица, насладихме се на колегиалност и добри взаимоотношения. Видяхме една добре смазана машина за осигуряване на добра работна атмосфера. Видяхме установени традиции и самоуважение. Видяхме едни спокойни и усмихнати ученици. Видяхме чисти коридори и подредени класни стаи. Видяхме спокоен учебен процес, в който ученици и учители се чувстваха еднакво удобно и приятно и сами си създаваха добра работна среда. Всички уроци се представяха на интерактивна дъска, учениците нямат тетрадка, в която да записват плановете на уроците си, а имат работна тетрадка и учебник.

Всички ученици имат необходимите материали за работа в час, въпреки, че си купуват учебниците и учебните тетрадки още от първи клас. Уроците им са във вид на филмчета от YouTube. Часовете им са с продължителност 55 минути с 15 минути междучасие. Учебните занимания започват сутрин в 8.20ч. и завършват в 17ч., но често пъти учениците остават в училище, за да си научат и напишат за следващия ден.

Изгонените ученици по време на час отиват в канцеларията на училището и вършат полезна работа, а всеки петък те отново са в училището, учат и пишат от 16 часа в продължение на два часа. Никой не носи телефон или друго устройство за слушане на музика в училище, учениците не говорят високо, не крещят, не се гонят, не се държат арогантно.

След тази среща си пожелахме и нашите ученици да се променят в положителен аспект и да бъдат по-мотивирани за учене.