Всяка година в края на м. Октомври ученици и учители от СОУ “Св. св. Кирил и Методий” отбелязват годишнината от Освобождението на родния край с туристически поход до местностите “Св. Константин”, “Жидово” и “Орлов камък”. Представителна група от ученици и учители почита паметта на загиналите на “Майоров гроб” с поднасяне на венец пред паметната плоча, с организирани спортни игри и мероприятия на м. “Жидово”, с веселия и хора - израз на свободния дух на българина.

Славно е миналото на нашия роден край, родил и отгледал достойни синове, много от които са заплатили с живота си дългоочакваната свобода... Националноосвободителната идея след Берлинския конгрес предизвиква серия от събития с историческо важно значение за балканските народи, главно за българския и за народа от откъснатите територии, сред които попада и нашият роден край.

В огъня на Първата балканска война от 1912 г. настъпва дългоочакваната свобода за родния ни край. Това става възможно благодарение на масовия и чутовен героизъм на българския войник, на блестящите победи на българското оръжие. Ожесточени престрелки с османските войски се провеждат и в м. “Майоров гроб” (“Св. Константин”), намираща се на няколко километра северно от с. Сатовча. На това място дават живота си майор Никола Топалов от град Калофер - командир на 4-та дружина от 9-ти пловдивски полк, подофицер Делчо Червенаков от гр. Клисура и още четирима войника: Благой Саев от с. Царимир, Петко Анакиев (незнайно откъде), Иван Шишков от с. Бабек и Тодор Хаджийски от Ново село.

От родното ни село в освободителните Балкански войни участват: Димитър Павлов, Атанас Карталов (воювал и в Първата световна война), Борис Терзиев, Тодор Терзиев, Никола Шомов (убит вероятно във Втората балканска война), Йордан Петев, Христо Иванов, Герчо Петков, Илия Коемджиев и др. В редиците на воюващите на “Майоров гроб” има и жители на околните села Ваклиново, Долен, Плетена и др. Със сигурност се знае, че участници в сраженията на Майоров гроб са Йордан Петев от нашето село и бай Димитър от Долен, а според някои други устни сведения (на г-жа Иванка Карталова) – и Атанас Карталов, който по това време работи в гр. Пещера и се присъединява към Пловдивския полк на майор Топалов.

Изключителен интерес представляват разказите на местни жители, потомци на участници в сраженията за родния край. Едни от тях са: Йордан Петев (внук на опълченеца Йордан Петев) и семейството му. А г-жа Иванка Карталова (за която вече споменахме) е дъщеря на Димитър Павлов, участвал във Втората балканска война и снаха на Атанас Карталов, воювал редом с майор Никола Топалов на м. “Св. Константин” (според баба Иванка). Тя още си спомня разказа на свекър си за смъртта на майор Топалов. Молбата на воюващите към майора да залегне и да избегне куршумите не го спират, той се изправя и посреща геройски смъртоносния изстрел. За подвига на майор Топалов и неговите войници на този връх, признателното население от Сатовчанския край пее песента:

“та ми вървя, що ми вървя,
та ми излезе на връх “Костадин”,
на връх “Костадин”, сатовчанска земя,
първа пушка удари майора в сърцето... ” -

Повече от 30 години костите на героите почиват на този връх. През 1943 година сатовчани пренасят костите на загиналите и издигат паметник от пирински гранит в центъра на селото. Потомците на Атанас Карталов свидетелстват за негово съновидение, което той често разказвал: как при пренасянето на костите, местните жители не успяват да открият тези на един от войниците, след което в съня на Атанас Карталов се явява убитият войник с мъчителен вопъл да намерят и пренесат и неговите кости. Впоследствие Карталов заедно със своя роднина Димитър Карталов, по прякор Мишона, отиват на “Майоров гроб” с магаре, успяват да намерят и изрият заритите в земята кости и ги пренасят при останалите в центъра на селото, където се намира паметника “Костница”.