На 5 и 6 юни 2014 г. Клубът за ООН в СОУ Сатовча отбеляза 15 години. На юбилейното събитие дойдоха много гости: д-р Арбен Мименов - кмет на община Сатовча, представители на младежката секция на Дружество на ООН гр. София, представители от Фондация Българска Памет, Дружба “Родина”, членове на клубове от Велико Търново, ученици и учители от селата Абланица, Вълкосел, общественици, учители.

Средствата за провеждане на тази юбилейна среща бяха осигурени от фирма Риск Инженеринг.

Честванията започнаха с кръгла маса “Чрез клубната форма на работа - формиране на гражданско съзнание и поведение”, която се проведе в залата на Общинския музей.

Водещ на срещата беше ученичката от ХI клас Цветелина Ушева - председател на Клуба за ООН.

В продължение на 2 часа гости и членове на клуба си спомниха с умиление за първите стъпки на клуба в далечната 1999 г., разказваха се случки от дейността на клуба, споделяха се трудности и интересни моменти от работата с учениците. Много приятна изненада бе появата на “Международна” делегация от централата на ООН, която поздрави всички присъстващи на английски, руски, турски и други езици.

Поздравление по случай годишнината отправиха д-р Арбен Мименов, директора на нашето училище г-н Милко Сиркьов, Дружеството на ООН, Фондация Българска Памет, Дружба Родина, учители, ученици. (Всички изказвания ще бъдат поместени в сборник “Всичко за годишнината”).

Координаторът на клуба г-н Калоян Шишков представи дейността на клуба. Ето какво заяви той (със съкращения):

“… Преди 15 години ние не знаехме поне три неща:

• че ще извървим такъв дълъг път
• че основно изискване на гражданското общество пред образованието е във всяко училище да се изграждат независими детски организации, които на чисто доброволен принцип да се самоорганизират
• че децата ще определят дневния ред в училище.

Днес, 15 години по късно, знаем поне три неща:

• Клубът вече е утвърдена институция в училище
• даваме възможност на децата да бъдат задоволявани по-висшите потребности - творческата изява и самоусъвършенстване
• децата преминали през клуба и другите извънкласни форми в училище разсъждават като личности и граждани, открито споделят проблемите си, могат да говорят пред аудитория, работят в екип, имат самочувствие, имат повишена гражданска култура, която се отразява на поведението им.

Защо обаче се случи това?

Както знаем в Учебно-възпитателния процес има най-малко три страни - учители, ученици, родители. Всички те са равнопоставени, с ясни правила и задължения. През 1997 година учредихме Училищно настоятелство и така накарахме родителите да идват в училище, спечелихме ги като партньори. Две години по-късно през 1999 година създадохме Клуба за ООН, така организирахме децата.

Това обстоятелство промени и подхода на работа с децата. Както е известно има два подхода в преподаването:

1. Учителят трябва да предаде учебното съдържание, което се разпределя така: 80% нови знания и 20% за упражнения.
2. Какво трябва да знаят и могат учениците?

Ние заложихме на втория подход. И разбира се резултатите не закъсняха. Те се виждат, забелязват, чувстват от всички.

За тези 15 години през клуба са преминали повече от 250 деца, проведени са повече от 40 мероприятия, 10 пъти сме пълнили селския киносалон, в който децата са спорили, дискутирали, “решавали” важни и значими, обществено-политически проблеми. Няма нито една дейност, която да е проведена, за да се запълни календара. Всяко начинание, всяка инициатива е задоволявала нуждите, потребностите на децата. Всички те извървяха своя път в един творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне. Както споделя Колб в своята книга “Обучение, чрез преживяване” - “обучението е процес на превръщане на преживяното в знание”, което после се отразява за моралното и интелектуално израстване на детето.

И ако дейността ни по гражданско образование се оценява положително, това е така защото имаме силно мотивирани деца, силен ангажимент от страна на училищните ръководства, от учителите, от обществеността на Сатовча и кметът д-р Арбен Мименов.

Завършвайки искам специално да благодаря на учениците, от които получих много обич и уважение, на учителите, без които не бихме постигнали тези резултати, на училищните ръководства, кметът на общината, неправителствените организации, на журналистите и разбира се на Гофи, който вече 15 години ни отразява обективно и безпристрастно …”

След това председателят на клуба – Цветелина Ушева и заместник председателя Селвера Странджева представиха дейността на клуба с избрани важни моменти от живота ни през годините.

След емоционалната първа работна среща, където всички имаха възможност да споделят преживяното през годините и си пожелаха нови успехи, заедно ученици, гости и учители тръгнахме към село Долен. След двучасова разходка из Архитектурния резерват Долен се върнахме в Сатовча, където на площада се проведе хоротека. След което се отправихме към базата на Общинска администрация Дикчан.

На следващия ден гости, ученици и учители се отправиха към “Чудото на община Сатовча” - чешмите. Гостите останаха очаровани и изненадани от големия брой чешми в района и пиха от всяка чешма вода, вярвайки, че ако пийнеш от водата, ще се върнеш отново. След два часа обиколка из многобройните чешми всички се върнаха в двора на училището, за да играят игри от миналото, игрите на нашите баби и дядовци.

В 13:30 ч. всички отново се събраха в сградата на Общинския музей за финални думи и закриване на празненството. Гостите поздравиха всички ученици и техния координатор г-н Калоян Шишков за неуморната работа, за обичта, която се чете в очите на всички присъстващи, за задружната работа в клуба. Споделиха, че тук се е запазила човечността, добродетелността, приятелството. За краткия си престой тук са разбрали и видяли много от начина на живот в този край на България и са се убедили, че тук живеят достойни за уважение хора, с изградени лидерски качества, със собствено мнение и възможност за отстояване на собствени позиции. Наградени с поздравителни адреси и с книгата на г-н Калоян Шишков “Един живот като учител и не само”. Усилията си заслужават, нали? Изявени членове на клуба, както и учители участващи в дейности на клуба и съпричастни към идеите му.

След това всички си направиха снимки за спомен и обещаха да се срещнат отново.