На 11 май дворът на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ се превърна в сцена на духа, знанието и българската гордост. Под звуците на всеучилищния химн на светите братя Кирил и Методий и училищния химн ученици, учители и гости сведоха глава в знак на признателност към делото на онези, които дадоха на славянския свят светлината на буквите.

Тържеството започна с издигане на националното знаме от дванадесетокласника Ахмед Качанов и посрещане на училищното знаме – символ на чест, традиция и стремеж към знание. В очите на строените ученици се четяха вълнение, любопитство и гордост, а в думите на водещите Даная Арнаудова и Селина Арабаджиева звучеше признателност към духовността и образованието, които изграждат бъдещето на България. Обръщение към всички ученици, учители и гости отправи г-н Джеват Дунчев, директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Сатовча.

Особено въздействаща бе сценката, пресъздаваща делото на светите братя Кирил и Методий. Учениците от седми клас - Марин Дичев и Исмет Дренков вдъхнаха живот на историята за създаването на славянската писменост – история за вяра и безкрайна любов към знанието и словото. Водещи на сценката бяха Елеонора Дервишева и Симона Сатовчанлиева, които с вълнуващите си думи пренесоха публиката назад във времето и накараха присъстващите да се гордеят, че са потомци на светите братя.

В празничната програма прозвучаха силни послания за училището като храм на мъдростта и за словото като най-святото богатство, когато е споделено, разпространено и съхранени през вековете. Малките първокласници трогнаха всички със своето изпълнение и показаха, че бъдещето на училището е изпълнено с надежда и талант. С много емоция Елеонора Дервишева от девети клас изпълни песента „Моя страна, моя България“, която накара всички присъстващи да почувстват силната обич към родината и българските корени.

Патронният празник на училището в Сатовча не беше просто тържество. Той беше жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето – ден, в който всички си припомниха, че знанието, духовността и българското слово ще живеят и пребъдат, докато ги пазим в сърцата си. Празникът завърши с голямо, пъстро, празнично хоро, което събра в едно ученици, учители и гости – обединени от духа на българщината и радостта от празника.