Скъпи Дяконе, как и по-точно откъде да започна?! Дори не съм сигурна дали трябва да знаеш всичко това, което ще ти кажа, защото ти си безсмъртен, но имам чувството, че ти ще ме разбереш.

Не искам да ти казвам за какво си дал живота си и в какъв народ сме се превърнали, защото ще съжалиш за всяко усилие, за всеки комитет, за всяка капка кръв, която си пролял за нас. Ако ти кажа в какво се е превърнала нашата родина, за която ти си давал мило и драго и ако можеше да се върнеш, би си казал: “Това не е България, този позор не може да е моята родина!”. И щеше да ни заплюеш, заради това, което направихме с нея. Но стига съм мислила за това каква би била реакцията ти. Дяконе, мъжете са се превърнали в момичета. Хленчат повече от нас. Дори пушка не могат да държат, а за жените и момичетата ... да не ти говоря. Сигурно ще ти се струва нереално една жена да не знае цената си, но ето - има ги. Докато преди са предпочитали да умрат, но да запазят достойнството си, сега го продават, сякаш не е нужно.Децата не знаят какво е топка или игра навън. Децата сега не могат да създадат хубави спомени, които после да ги връщат в детството. Хората нямат приятели. Ако можеше да видиш и ценностната ни система - как няма уважение към родители и към по-възрастни, а какво остава да уважават теб. Пълен спад в поколението! Да продължа ли или вече достатъчно те боли? Искаш ли да знаеш, че хората вече са материалисти и егоисти. Че злобата е основното чувство, което преобладава у нас. Думата “любов” вече е заменена. Сега на нейно място е дощла думата “пари”. Докато преди сте използвали вещите, а сте обичали хората, сега е точно обратното - вещите са за обичане, а хората за използване.

Сигурно не искаш и да знаеш в момента какво се случва, но аз ще ти кажа. Нека те заболи още малко. Хората се бият, без да знаят защо, а държавата е в пълна анархия. Не, не, не е преувеличено! Ако знаеш сега на кои хора казваме “велики”, сам би си сложил въжето. Разбира се, Дяконе, има и изключения. Само с това мога да те успокоя. Има хора, които не са те забравили, които се възхищават на смелостта, предприемчивостта, отговорността, съобразителността и всичките ти качества, които сега ни се губят.

Истинско уважение и почит за това, че ти си едно от малкото неща, които ме карат да се гордея, че съм българка и ми дават сила да живея и обичам родината си – България!!!

Зоя Джилджова, VIII-б клас, 2013г.
СОУ с. Сатовча