История на училището в Сатовча

През 1873 година с усилията на енергични и родолюбиви местни жители, между които и Никола Божиин, са положени основите на училищното дело – открито е първото светско училище в Сатовча в Божиината къща. Според сведенията на местни жители–интелектуалци първи учители са свещениците Йордан от разложкото село Годлево и поп Ангел от село Долен.

Две десетилетия по-късно (през 1893 г.) е построена първата училищна сграда в двора на църквата „Св. Неделя”. Пръв патрон на вече класното училище е „Св. св. Кирил и Методий”. В съзнанието на сатовчани то остава като „старото училище”. Построяват го на два етажа: първият предназначен за началните класове, а вторият – за прогимназията.

Не се знаят имената на всички учители, работили в Сатовча през периода 1873 - 1893 г. След тези години има точни сведения за ангажираните със светското образование хора в селото. Книга първа „За искът на учителите в Неврокопската епархия от 1894 – 1912 година” (препис от книгата е направен от Георги Мавродиев от село Сатовча) съдържа напълно достоверен и подробен списък на учителите в Сатовча от този период. Според него в селото работят последователно 11 педагози от различни краища – Банско, Кремен, Гърмен, Долен, Белотинци, Мосомище, Неврокоп, Прилеп. Всички учители през този период са с прогимназиално образование. За някои от тях има сведения (копия от Свидетелства), че са завършили педагогически училища. Това са Атанас Хрисимов (Скопското педагогическо училище), Магдалена Антонова (Неврокопското), Стойко Денов (Серското). Всички те са всеотдайни в работата си, с любов и търпение ограмотяват възпитаниците си.

След Освобождението на родния край от турско робство през 1913 година, училището е преместено в центъра на селото, там където се е намирал бившият турски конак. Тогава в Сатовча учителстват мъже и жени, завършили гимназии (Българска гимназия в Солун, Търговска гимназия в Свищов и др.). Тези педагози, заедно с първия директор на училището от 1922 година – Борис Делев от Брацигово, оставят трайна следа в развитието на просветното дело в селото.

С усилията на местни учители през 1926 година се открива читалище „Кирил и Методий” – средище на културно-образователния живот по това време съвместно с училището.

През 1939 година е построена новата сграда на училището в Сатовча, което от непълна прогимназия се превръща в пълна. Както свидетелства Кирил Караколев (дългогодишен директор), тогава е сменен и патрона на училището - „Цар Борис III”. А по-късно, през 1945 г. патрон става майор Никола Топалов, участник в Освобождението на родния край начело на IV Пловдивски пехотен полк. През този период училището разширява образователната си дейност благодарение на усилията на местни педагози и директора на училището тогава Тодор Попов, също местен жител.

След 1944 година непрекъснато се увеличава броят на учителите с педагогическо образование. В резултат на този образователен прогрес през 1974 година е открита гимназия. Година по-рано училището отбелязва своя 100 – годишен юбилей. Негов патрон от 1951 г. е местният антифашист Тодор Шопов. Според Иван Попов (приживе местен краевед, учител и интелектуалец) се увеличава броят на учителите до 36 и учениците - около 500 (Попов, И. „Сатовчанските камбани“. С., 2001, с. 215.).

През 1990 година училището повторно приема за свой патрон името на солунските просветители, което с гордост носи и до днес. Съвременната образователна институция съхранява завещаните традиции. Непрекъснато се развива и усъвършенства, благодарение на усърдието на училищното ръководство и квалифицирани преподаватели.

Патронният празник винаги е отбелязван достойно, с много ентусиазъм и вълнение от страна на ученици и педагози, в присъствието на обществеността на Сатовча. Програмата включва художествени и фолклорни изяви на ученици и читалищни хорове от селото и общината, доклади на настоящи и бивши директори и учители, спортни мероприятия и др.