Dans le jardin des jeux traditionnels bulgares

Във връзка с „Проекта“ по френски език на тема „Градина без граници. Нека нашият дух цъфти в градината на Европа“, Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 2, Стратегически партньорства, г-жа Лиляна Камбова, г-жа Величка Карабунарова, г-жа Денка Николова, г-жа Катя Камбова, г-жа Нели Коемджиева и г-жа Райка Славчева проведоха обучителен урок в часа на класа с учениците от V-VIII клас на тема „В градината на българските традиционни игри“.

Основни цели: възпитаващи, обучаващи, подготвящи към определени знания и способности.

Игрите в българската традиция, освен развлекателен, имат познавателно-различителен и възпитателен характер: приучават децата на труд; спомагат за овладяване на необходимите им умения; внушават уважение и почит към по-възрастните; формират естетически усет. Заедно с това игрите носят реликти от древни вярвания. Отглас от ритуала, те съдържат топоси, които са код за разбиране на знания от далеч предхождащите времена. И ако атрибути в игрите са възможно най-обикновени неща, то по силата на въображението и фантазията и по пътя на имитацията, те биват превръщани в „други“, различни, необикновени средства и събития.

Целта бе учениците да научат любимите игри на своите родители, баби и дядовци и да ги играят на открито като: „криеница“, „челик“, „дама“, „скачане на въже“, „тунел“, „ние идем два калугера“, „пускам, пускам кърпа“ и др. Децата бяха разделени на групи, като всяка една от тях демонстрира различни видове игри.

Учениците от V клас, под ръководството на г-жа Лиляна Камбова, играха играта „Пускам, пускам кърпа“: събират се момичета и момчета, сядат на земята в кръг и никой не се обръща назад. Едно от децата, което е избрано преди това, бяга с кърпата в ръка и обикаля кръга. Всички пеят: „Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа“. Детето бяга и се навежда от време на време да лъже останалите деца, че уж пуска кърпата зад някого. Като пусне кърпата, той трябва да се усети и да хукне да бяга около кръга. И двамата бягат, и който стигне пръв до мястото, сяда на земята, а другият пак започва да обикаля около кръга.

Учениците от VI-а клас, под ръководството на г-жа Нели Коемджиева изиграха популярната игра „криеница“, известна още като „гоненица“. Тази игра се играе от неопределен брой играчи, които се броят един друг с някоя броенка и последният играч, когото броенката посочи, жуми (мижи), т.е. скрива очите си с ръце и се захлупва на пейка, дърво, камък или друго предварително избрано място за жумене. Жуменето продължава определено време като играчът брои бавно до определено число или казва на глас някоя броенка, докато останалите играчи се крият. След приключването на броенето или на броенката, жумещият отваря очи и започва да търси скритите играчи. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка. Същевременно криещите се играчи трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами, т.е. да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.

Учениците от VI-б клас, под ръководството на г-жа Величка Карабунарова, изиграха играта „челик“. Това е една клечка, дълга около 20 см. Ученик удря с една пръчка отдолу и тя хвърчи. На около 30-40 м от него стои друг ученик, който гледа да удари летящата пръчка. Ако успее си разменят местата, ако не, започват отново.

Учениците от VII клас, под ръководството на г-жа Денка Николова, скачаха на въже. Двама ученика въртяха въжето, а един скача под него, като въжето минава под стъпалото му и над главата му. Ученикът скача, докато не се умори или не направи грешка. Така се редуват всички ученици.

Учениците от VIII клас, под ръководството на г-жа Катя Камбова играеха на „дама“. Начертаха на земята с камък и цветен тебешир един четириъгълник с големина около метър и половина, после го разделиха на шест приблизителни квадрати и подскачаха на един крак, като във всеки квадрат избутваха парче от плосък камък. Който успее да избута камъчето през всичките квадрати без да настъпи чертата е победител.

Така завърши часа на класа, надничайки в черно-белия филм на своите майки, бащи, баби и дядовци, децата възродиха една стара традиция. Традицията на игрите, които са били и продължават да бъдат важна част от културата на обществото.

Информацията е предоставена от г-жа Райка Славчева – старши учител по френски език, Директор по Европейски проекти във Френски Алианс, гр. Благоевград и Координатор на проекта.